Постинг
08.09.2009 14:12 -
За смъртта, трагедиите и обществото или как все чакаме някой да ни оправи.
От доста време мисля за трагедиите в нашия живот. За това, че преди всеки празник нещо става, нещо се случва. Много хора го отдават на божия намеса, наказание или прокоба. По едно време и аз бях залитнал натам, но сега се замислям и по друга страна на въпроса. Народа е казал "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Вярно е че сме безверници, вярно е че забравихме традиции и смирение. Но също така е вярно, че Той надали се занимава с Мадона и концертите и. Трагедията с войничетата стана в момент, когато всички благоговееха в момент на слабостта на държавата пред престъпниците, в момента на мутризацията на обществото ни. за тази трагедия бяхме виновни всички българи, мълчахме и оставяхме шепа хора да си разиграват конете. За трагедията в Лим и Ямбол пак сме виновни, защото мълчим и си купуваме билетче за поредния автобус катафалка. Виновни сме и за трагедията в Охрид, защото даваме парите си за екскурзия на фирми които дори нямат табела пред офиса си, знаейки че тази цена е постигната с компромисите на сигурността ни. Какво са виновни македонците, че в България няма нормативна уредба която да задължава туроператорите да изплащат обезшетенията на туристите. Ако всичко е както трябва, ако ние сме тотално нетолерантни към безхаберието, ако си искаме касовата бележка, дори за доматите от пазара, ако гласуваме с разум, ако излизаме на всеки протест(без да мислим, абе тия селяни пак задръстиха София) и не се научим да изхвърляме правителства и парламенти, ако сме там въпреки студа, жегата или шефа ни, ако не кажем на шефа си да ни осигурява реално, ако не спрем да се чудим как да направим Андрешко национален герой, мога още да изброявам, но няма да обиждам интелигентността на читателя. Всички знаем, защо и как се случва всичко в държавата. Няма пари за пенсии, защото няма данъци, няма заплати защото като няма данъци, няма кой да гони тези които не плащат данъци и така кръгове колкото искаш, затворени, отворени фирмени, поименни, безименни. И така ние все така ще си чакаме Той да ни оправи. От времето на турското робство все чакаме. Чакали сме Русия, после Германия, после пак Русия, после САЩ, после ЕС. А ние кога ще се вземем в ръце незнам. Всички недоволстват, но не съм видял да стачкуват. Стачкуват 10%, 15% , а останалите чакат тези другите да им свършат работата. Чакаме ЕС да ни глобяват, и се радваме "Хак да им е на тези управляващи, аа видя ли наказаха ги". Абе "гламур" кой глобиха, нали глобата я плащаш ти, от твойта заплата. И вместо да излезем на улицата, да отнесем поредното некъдърно правителство ние злорадстваме. Дори тази рекордна активност на изборите бе смешна 60%, това е смешно, а останалите 40% къде са , свити там в ъгъла и чакат някой да ги оправи. Е те са си свикнали, царя ги оправи, Доган ги оправяше поне 15 години. Все трябва някой да ги оправя. Иска ми се да кажа, че нещата се променят, че ще се оправим, че ще станем европейци, ама нъцки няма да стане, защото да си европеец е призвание, а не географско понятие. Сега някои ще кажат, че и другите нации не са цвете за мирисане. Съгласен съм така е, но те знаят защо палят коли, разбиват градове и свалят правителства и министри. Евалата на македонския туристически министър, да сте чули бг министър при проблем да си е подал оставката сам без натиск, единствено Филип Димитров го направи и всички го осмяха. Не си помагаме сами и търсим все дългата ръка на мистичното, на дявола. Те само с нас се занимават други светове няма. Това е средновековно смешно. Докато живеем като роби, ще бъдем роби, докато мислим като такива, такива ще бъдем. Ако правим нещата както трябва, ако съблюдаваме простите човешки закони, Той няма да ни пречи, макар че Той никога не ни е пречил, Той ни обича, но кога ще се заобичаме ние, дори И Той не знае.
Калпав народ, калпава държава.
Калпав народ, калпава държава.
Няма коментари
